Мартенска лудост

Дойде месец март, природата се събужда, а времето традиционно стана много променливо. Само за едно кратко пътуване Баба Марта ми показа красотата на 3 сезона. Сутринта започна типично есенно с ниски облаци и лек студен дъждец. В горите ниските облаци се превръщаха в мъгли, а дърветата сякаш протягаха корони към меката светлина.

Все още голите дървета и покритите с есенни листа горски поляни съвсем допълваха усещането за есен.

На места дори някои ниски дръвчета си бяха останали в есенна премяна.

С напредването на деня облаците започнаха да се разкъсват. Откриха се по-високите полета, побелели от мокрия сняг.

Поглед към планината през облаците показваше, че зимата е господар там.

Малки черни пътища криволичейки си пробиваха през мъглата и снежните хълмове.

Съскащите високоволтови далекопроводи ставаха свидетели на поредното драматично Подбалканско небе.

Някои горски пътища във високите части изглеждаха приказно в бяла премяна.

Зимата бавно отстъпваше, а снегът беше покрил и някои ранно цъфнали дръвчета. Красив и рядък контраст.

В следващата долина мартенското слънце се показа, а пролетта беше заела позиции. Тези цъфнали бадеми създаваха приятно топло усещане на фона на снежните върхове.

Облечените в бяло дървета оставяха само далечен спомен за снежните картини преди това.

Надявам се, че тази мартенска лудост ви е харесала колкото и на мен 🙂