На хижа Рай по Петльовден
След 2 седмици на сняг и студ времето в края на януари стана почти пролетно. Снегът бързо се стопи и реших, че е подходящо време за разходка в Централен Балкан. Първоначално идеята ми беше за хижа Васил Левски над Карлово, но после се сетих, че не съм ходил към хижа Рай над Калофер през зимата. Така събрах една раница и подходяща за сезона екипировка и в събота по изгрев бях на входа на град Калофер.
Няколко километра по-нагоре в местността Паниците оставих колата и след последни проверки тръгнах по пътеката към хижата. Почти половината маршрут е по черен път нагоре през хълмовете. Поляни се редуваха с редки горички и трънак. Там традиционно се разхождаха няколко стада с коне, търсещи храна.
Конете основно хапваха шипки, което ме подсети, че по това време зимните слани и студове са „сготвили“ шипките. Вкусът беше почти като на мармалад 🙂
Скоро стигнах до горският пояс, където започва Южен Джендем и същинската пътека нагоре към хижата. Водата, стичаща се от скалите, образуваше красиви ледени форми в усойните места.
С изкачването нагоре из старата букова гора имаше повече сняг, а зимното слънце напичаше приятно.
Следите по пътеката на последното изкачване преди да се види хижата.
Маршрутът изглеждаше така, с общо изкачване около 750 метра и поради липса на трудно проходим сняг нормално ми отне между 4 и 5 часа.
Когато стигнах при хижата, пред нея имаше голяма весела компания. Оказа се, че през този уикенд случайно съм нацелил традиционното празнуване на мъжкия празник Петльовден от калоферската група. Хижарят каза, че ако оставам няма мърдане и ще трябва да се включа в традицията 🙂
След кратка почивка и дрямка на слънце пред хижата се запознах с някои от групата, които бяха подготвени с домашен алкохол и отбрани мезета. Повечето бяха излязли навън в топлото време, а настроението беше много добро.
По залез отидох към Райските скали и така известния водопад Райското пръскало.
Привечер всички се събраха в столовата и след кратки приготовления започна официалната част от празнуването. Петли и закачливи текстове украсиха стените, а председателите заеха своите места. Беше произнесен манифест и бяха наградени с гевречета с червени ленти старите членове на групата. Преди това хижата притихна за едноминутно мълчание в памет на дългогодишния хижар на хижа Рай – Чочо.
След по-официалната част се пяха традиционни песни, акомпанирани от акордеон и гайди, а градусът на настроението се покачваше. Навън беше ясно и реших, че сега е моментът да направя някои снимки на нощното небе. Отдалечих се малко над хижата, за да снимам, докато тя остана само светлинка долу.
След това се върнах и опитах да намеря най-добрия ъгъл за орела и звездите.
И малко по-близък кадър от поляната със светещата празнично хижа и кристалното звездно небе.
Прилично се получиха нощните снимки, като се има в предвид, че не съм толкова запознат с тънкостите на астрофотографията и има много какво да уча. През нощта стана студено и се появиха облаци и вятър. Но купонът не спря до зори. Стори ми се, че ще има приятен изгрев и излязох навън. Само за 10 минути небето се обагри в червено, за да отбележи началото на новия ден.
А след изгрева започна последната част на ритуала – освещаване на новобранците на чешмата пред хижата. Ето го и главното действащо лице 🙂
След като се сдобихме с новобрански зелени ленти с гевречета беше време да потеглям по пътя обратно надолу. Разбира се с олекнала раница по нанадолно се съкращава част от времето. Направи ми впечатление единствената зеленина по дърветата, която се оказа туфи с полупаразитното растение бял имел.
Оставаха само няколко улея надолу през гората, където липсата на листа правеше формите на дърветата и корените им по-изпъкващи.
Така приключи един весел приключенски уикенд в планината, в който успях да се раздвижа и разсея от ежедневието 🙂
Вашият коментар