Korpiklaani и Аркона 1.11.2015, София, България

Есента дойде, листата започнаха да падат и … дойде време за малко фолк метъл 🙂

Може би на доста странични хора това звучи странно като съчетание, но вплитането на фолклорни мотиви в творчеството на рок и метъл групи често дава изненадващо свежи резултати. Korpiklaani са една от най-любимите ми групи в това направление и не бяха наминавали насам цели 5 години. А от тогава се смениха и двама от групата – култовият цигулар Hittavainen и тихият акордеонист Juho Kauppinen бяха заменени съответно от Tuomas Rounakari и Sami Perttula. Не съм толкова запознат с творчеството на Аркона, но също ми беше интересно да ги видя и чуя на живо.

Стигнах пред клуба около обявения час за отваряне на вратите и вече имаше доста голяма тълпа. За съжаление, когато този клуб е пълен, вътре съвсем не е комфортно, особено при банди, които предполагат раздвижване. Всичко с часовете на излизане беше точно и Аркона излязоха пред вече пълния клуб.

Маша и компания доста се понравиха и беше видимо, че има доста хора, дошли специално за тях. Вплитането на руски фолклорни елементи в музиката им беше много приятно. На мен ми хареса мелодичността им, но като не разбирам руски – звучеше колкото близко, толкова и неразбираемо 🙂

Аркона бяха на сцената точно 1 час. След половин час почивка за смяна на оборудването излязоха и Корпиклаани с веселото Хей, Хей, Хей! (откриващата Viinamäen mies от новия албум Noita).

След това започна и класиката Journey Man, а тълпата наоколо стана като врящо море. Чак няколко песни по-късно успях да поснимам пак. Басистът Jarkko изглеждаше почти епично с тази бяла брада.

След първите няколко парчета се заредиха такива от последните 2 албума – Noita и Manala, но бяха основно тежки и ми липсваха малко по-мелодични класики. Явно Jonne е оставил по-мелодичните неща за соловата си кариера. Китаристът Cane рядко беше на предна позиция, но от време на време се виждаше загадъчната му усмивка.

За съжаление леко по-танцувалното разбутване, подходящо за музиката, беше заменено с грубо пого. Явно има хора, за които няма значение типа на музиката. Това в този тесен клуб допълнително попречи да се насладим на изпълнението на групата. По време на изпълненията се появи и втори гост-цигулар, чието име така и не можах да чуя като го представиха.

Jonne обикаляше наляво-надясно по малката сцена и създаваше настроение. Особено след култовите Happy Little Boozer и Vodka. На моменти някои от жестовете и мимиките на вокала напомняха на тези на Джак Спароу от Карибски пирати 🙂

След малко повече от час и половина вдигнатият акордеон означаваше, че е време за довиждане и край на третия концерт на Korpiklaani в България (втори в София).

На този концерт предварително бяха обявили, че е забранено снимането към сцената и внасянето на всякаква фото и видео техника. Мисля, че е крайно време организаторите да помислят повече за комфорта на хората преди да се занимават с това, че някой ще направи малко снимки.