Несебър през септември

В края на лятото морето понякога сякаш малко по малко се отдалечава някъде в плановете за следващата година. Откри ми се възможност за уикенд в Несебър, която реших да използвам. Все пак не съм ходил по Южното Черноморие от 10 години 🙂

За съжаление времето ни напомни, че лятото си отминава с доста вятър и облаци.

Това изглежда не притесняваше птиците.

Статуята до входа на стария град на Несебър се оказа привлекателно място за птиците. Една чайка много държеше да прогони кацналия корморан.

Последвах върволицата (най-вече) от чуждестранни туристи към едно от най-известните места – църквата Света София или Старата митрополия. Наложи се да изчакам, докато се намери малка пролука без туристи вътре. Тук и облаците помогнаха за по-драматичен кадър.

Уличките в останалата част бяха покрити почти навсякъде със заведения, магазинчета и хора. Не снимах много, с изключение на по-интересни обекти като този 🙂

Тръгнах да излизам от стария град на Несебър и попаднах на една сватбена фотосесия близо до мелницата. Бурният вятър докарваше 3D визия на роклята и булото.

В посока Равда навсякъде имаше нови сгради с изключение на малко оставено място за дюни и една интересна, стабилно оградена забранена зона.

Разходката ме беше уморила достатъчно, а мрачното време направи стъмването сякаш по-бързо. На другата сутрин станах преди изгрева и видях, че вече няма облаци. Отидох до един вълнолом наблизо с надеждата да хвана слънцето, излизащо от морето. Там имаше няколко рибари, които сигурно се чудеха, че има и други луди станали рано.

Оказа се, че слънцето на това място ще изгрее зад един хълм, което беше малко разочароващо. Но за сметка на това не бях виждал шипка, която да е пораснала между бетона на буната.