Впечатления от Olympus Stylus 1s

Ще започна този блог малко по-отдалеч…

Преди години, когато започнах да ходя на концерти, снимах с фотоапарат с малко повече зуум. Той работеше и фокусираше бавно, а снимките на по-тъмно с високо ISO си бяха доста шумни. Беше трудно да се изкара добър кадър. Тогава си представях компактен апарат с по-добро представяне като бързина и възможности за снимане на тъмно. По-късно си взех DSLR и когато можех, използвах него при неблагоприятни условия за снимане.

Напоследък производителите на фотоапарати направиха някои компактни модели от по-висок клас, които изглежда отговарят на представите ми от преди. Един от тях беше Olympus Stylus 1 и сега предоставената ми подобрена версия Stylus 1s. Какво има в тази камера на хартия?

– Сензор 1/1.7” BSI CMOS, 12 Мегапиксела, формат 4/3.

– Обектив 6.0mm to 64.3mm (28mm to 300mm, 10.7х зуум) с бленда F2.8 по цялата дължина и оптична стабилизация.

– Електронен визьор и накланящ се тъчскрийн дисплей с добри резолюции.

– Бързо серийно снимане (7 кадъра/сек) и сравнително голям буфер.

– Вградена светкавица и краче за използване на външна.

– Видео FullHD 1920×1080 @ 30FPS.

– Вграден ND филтър.

– RAW и WiFi.

Ето как изглежда и самата камера отблизо:

Първите ми впечатления бяха, че апаратът има много прилика с Olympus OM-D E-M10, който бях пробвал преди. Накланящият се дисплей, визьорът, стилът и доста други възможности са взаимствани от по-висшите серии безогледални апарати на компанията. Усещането е за стабилна компактна камера с доста възможности. Трябва само малко по-голям грип за захващане.

Имах няколко дни с 1s, в които го използвах като камера, която да е с мен навсякъде. Бързо се разходих из менютата и само изключих по традиция всякакво шумоподтискане. Има доста изнесени бутони и врътки, някои от които могат да се настройват за различни функции според желанието на фотографа. Това, което ми беше най-любопитно, е как се представя светлосилният обектив на дългия край. Снимах клончета срещу светлината и картината беше много приятна, нямаше някакви видими недостатъци.

1/50s, ISO 100, F2.8, 300mm

Примерните снимки в този блог са с резолюция 1600х1200 и стават по-големи като кликнете на тях, за да разгледате по-добре.

1/500s, ISO 400, F2.8, 300mm

Пробвах и случайни снимки на хора по улицата, отново на дългия край. Трябва да се отбележи, че апаратът се справяше много бързо и точно с фокусирането, а обективът позволява и поддържането на висока скорост без да е необходимо да се вдига много ISO-то.

1/500s, ISO 100, F2.8, 300mm

Следващият кадър е за да се види детайла на 2.8 и средна дължина от 165мм. Доста чисто и детайлно изображение по мое мнение.

1/1250s, ISO 100, F2.8, 165mm

Интересно ми беше как се представя серийното снимане при следящ фокус, защото напоследък бях разочарован от това при една друга камера. Оказа се, че дори и при снимане RAW + JPEG и следящ фокус се прави серия от 6-7 кадъра за секунда без никакъв проблем:

Реших да пробвам ND филтъра за намаляване на скоростта и размазване на движението на водата. Снимката е от ръка, стабилизацията доста помага в такива ситуации.

1/3s, ISO 100, F4, 50mm

По-високото ISO като цяло е проблем за апаратите с малки матрици и пробвах да видя как се представя този. Нещата изглеждаха добре при тази снимка на 800 ISO – появява се някакъв шум, но детайлът е запазен и изглежда добре.

1/30s, ISO 800, F2.8, 28mm

Докато се разхождах, попадах на детайли на различни разстояния, които бяха много удобни за заснемане с апарат, покриващ такова фокусно разстояние.

1/800s, 100 ISO, F2.8, 150mm

Направих и няколко снимки по време на портретно снимане и резултатите бяха приятни. Тази снимка е ретуширана.

1/100s, ISO 250, 2.8, 100mm

И малко цветове…

1/400s, 100 ISO, F2.8, 200mm

Една сутрешна разходка в борова гора беше добър тест за широкия край на обектива. Тук се виждат аберации и омекване по краищата на отворена бленда. На моменти малко ми липсваше и това обективът да започва от малко по-широко, доста подобни камери вече са от 24мм.

1/8s, ISO 100, F2.8, 28mm

Слънцето тъкмо изгря над долината, а аз обичам такива пейзажи.

1/500s, ISO 160, F3.5, 300mm

Опитах макро приближението с малко цветчета, за съжаление като се включи на макро се включва на 42мм и няма възможност за зуум.

1/160s, ISO 250, F2.8, 42mm

Последните снимки са ми от тъмен подлез, където си трябваше 1600 ISO; картината остана доста прилична. Забелязва се и лилав отблясък от лампа, какъвто понякога се получава при насрещна светлина.

1/25s, ISO 1600, F2.8, 42mm

На ниска скорост и високо ISO успях да щракна дори и този музикант. Автофокусът не се замисли дори и при тези условия, а стабилизацията също се справи чудесно.

1/25s, ISO 1600, F2.8, 182mm

Надявам се, че съм успял да ви дам идея за възможностите на този апарат, които в доста случаи се доближават до тези на по-големите апарати. Единствено съжалявам, че нямах възможност да го тествам по време на концерт 🙂