Лешояди от Източните Родопи – 2015
Краят на пролетта в последните години не минава без да посетя Източните Родопи за наблюдение и снимане на птици. След миналогодишното изживяване не ми трябваше много време да мисля и в началото на юни пристигнах отново в района на Маджарово.
Тази година фототехниката, подходяща за „wildlife“ фотография на диви животни, предоставена ни от Канон България, беше още повече от миналата, като бяха донесени и излeзлите от тогава фотоапарат 7D Mark II и обектив 100-400L IS II. Най-високият клас фототехника позволи дори и на непрофесионалисти като нас да уловим качествено страхотни моменти. Това, съчетано с добрите условия в укритията „Балджа“ направо ни разглезиха 🙂
И така дойде сутринта (или по-скоро нощта), когато трябваше за да се разположим в укритията по тъмно. Ставането в 3, за да има време да стигнем до мястото и да разположим техниката преди изгрев, винаги си е било приключение. След това сякаш минава цяла вечност преди да се зазори и малко по малко да се появят първите птици и диви животни. Този път се оказа, че някой и през нощта е посещавал мястото и храната е разхвърляна наоколо. После видяхме вълк и лисица, които вероятно са се възползвали от тъмнината. Така този път първите птици, които дойдоха, бяха няколко гарвана, а след това се появи и черна каня. Въпреки внушителният ѝ вид сивите врани не се притесняваха да седят наблизо, дори понякога се закачаха.
В предишните си идвания не бях засичал канята на това място, а този път даже дойдоха 2. Тези грабливи птици са много красиви за наблюдение.
След това се появи и египетски лешояд, който успях да щракна в полет.
Мина доста време, а белоглавите лешояди кацаха някъде в страни. Вече бяхме започнали да мислим, че няма да се появят много от тях, но в 9 сутринта като по команда започнаха да се спускат един по един. Спокойствието беше нарушено от започналото шумно угощение.
След като поснимахме, се опитах да хвана малко повече динамика и полет. Тогава един от лешоядите се спусна отгоре.
Египетските лешояди също бяха доста по-атрактивни по време на кацане и излитане, но след идването на по-големите се държаха малко по-настрани от основната трапеза.
По време на снимането щракнах няколко кадъра и през стъклото за наблюдение в укритието, което въпреки покритието, не позволяващо да ни видят, беше много удобно за наблюдение на цялата картинка.
А през това стъкло беше и малко по-лесно да се предвиждат кацащите и излитащите, отколкото като се гледа само през обективите 🙂
Някои от птиците имаха маркировка по крилата или пръстени по краката, които помагат на орнитолозите да следят движението и поведението на птиците.
Хванах някои връхлитания, които изглеждаха драматично, въпреки че е по-скоро демонстративно и птиците не се нараняват.
Скоро храната свърши, лешоядите малко по малко се издигнаха и след няколко кръгчета поеха към висините.
И когато всичко свърши, излязохме от укритията за една обща снимка – този път без фотоапаратите 🙂
До нови срещи!
Прекрасни снимки!!!!! Има толкова динамика, усеща се такава любов към природата!
Покрай Вашите снимки се амбицирам да уча курс по фотография, за да мога и аз да се наслаждавам с апарат в ръка.
Иначе съм родена в това място, и макар че от дете не живея там, не минава година без да го посетя …..
Поздравления!!!
Благодаря, мястото наистина е прекрасно и аз не се замислям ако има възможност да намина 🙂