Тест на фотоапарат Canon EOS M3

От почти 2 години използвам малката Canon EOS M система като допълнение на Canon DSLR такава. Когато излезе новият ЕОС М3 изявих желание да го пробвам и да видя възможностите му. От Канон България се отзоваха и получих апарата с китов обектив 18-55 IS STM. Ето така изглежда (в черно) до стария ми сребрист М1 🙂

Нещата, които се виждат от пръв поглед в М3:

– Накланящ се дисплей, който позволява снимане от по-ниска или по-висока позиция. Може да се завърта и на 180 градуса за селфи-та.

– Повече възможности и бутони – врътки за корекция на експозицията и избиране на програма, изкарани отгоре, втори скрол около бутона за снимане и още няколко бутона, които правят бърз достъпа до повече основни настройки.

– Вградена светкавица – първият М нямаше такава, а разполагаше с малка допълнителна EX90 в комплекта. Тук забелязах, че светкавицата е за сметка на вградения стерео микрофон за видео, в М3 вече е моно.

– Няма вграден визьор – доста обсъждана възможност, която е изключително важна за някои потребители. Може да се използва отделен, който се закрепя в гнездото за външна светкавица.

– По-удобен за захват грип.

Като усещане М3 седи издържано в стила на G-серията на Канон в сравнение със стария М, който седи като здрава монолитна тухла. Може би въртящият дисплей и закрепването му са малко по-слаба част. Тялото, както се вижда, е запазило компактността си.

Ето снимка и в компанията на голяма част от моята М система:

Няколко думи за разликите, които не се виждат:

– Нов 24 мегапикселов сензор.

– Нова автофокусна система – след като М1 отнесе доста критики за автофокуса си, беше интересно да се види колко е подобрено това.

– Добавен WiFi/NFC – приятна опция за прехвърляне на снимки и за управление на камерата.

– Фокус пийкинг за по-лесно фокусиране с ръчнофокусни обективи.

Получих M3 докато бях из Източните Родопи, където закачих моят широк 11-22 IS STM и се разходих по изгрев. Кликнете на снимките, за да ги разгледате по-големи.

Първите впечатления бяха, че тялото се усеща по-пъргаво като цяло, не само като скорост на фокусиране, а и докато се работи с него. ISO-то вече можеше да се избира на стъпки от по 1/3. При работа със стандартните обективи на системата новият грип правеше захвата по-удобен.

След това забелязах, че вече има доста опции за RAW + различен по големина и качество JPEG. Аз например обичам да снимам голям RAW + по-малък JPEG за лесно разглеждане и снимки за спомен, а със стария апарат можеше да се снима само в големи размери, ако държиш и на двата формата.

Батерията е новата LP-E17, която е с почти 20% повече капацитет, което винаги е добре дошло. Само малко неприятно е, че не могат да се използват батериите от М1/М2.

След като се прибрах подготвих една малка сценка, за да видя как се представя новата 24 мегапикселова матрица.

Ето това е 100% кроп от горната картинка на 100 ISO. Отляво е М3 (намален, за да пасне на резолюцията на М1), вдясно – М1.

Ето друг отрязък на 3200 ISO:

Като цяло от горните тестове не видях особена разлика или подобрение от М3, може би малко повече детайл от по-голямата резолюция. Ето линкове към файловете с резолюция 6000х4000:

100 ISO  /  3200 ISO

Понеже EOS M системата няма достатъчно твърди светли обективи използвам с адаптор някои от EF обективите си като Canon 50 1.4 USM. Пробвах как стоят нещата по време на концерт и ето малко резултати.

С М3 обективът фокусираше добре, но не много бързо. Ето тук пробвах и серийното снимане, като направих бърза серия на скачащите хора в публиката и избрах най-добрия кадър. За съжаление буфера в RAW + JPEG e ограничен до 4 кадъра (което пак е по-добре от само 2-та кадъра на оригиналния М) .

Беше подходящо да опитам и следящ фокус по време на серия. Тук нещата се оказаха доста зле – при пуснат следящ фокус серията става много бавна (може би чака потвърждение на фокуса) и реално е по-добре да се снима на единични кадри.

Остана ми време и за малко градски разходки. Тук пробвах и обектив EF 40 2.8 STM с преходник. Фокусираше приятно бързо (обективът не е страхотно бърз като цяло), което ме накара да смятам, че може би оптимизацията за бързината на фокуса при М3 е била насочена най-вече към обективи с STM мотори.

За съжаление пробите ми с преходник и Sigma 105 2.8 Macro OS бяха на другия полюс – доста бавно и трудно намираше фокус, може би по-бавно дори от М1.

С другите EF-M обективи нещата бяха много по-добре и не съм срещал затруднения. Дори не много бързият 22 2.0 STM се усеща по-добре.

Дали локвата е наполовина пълна 🙂 (финални обобщения)?

Плюсове:

– Подобрен автофокус със STM обективи.

– Доста повече възможности за управление изнесени по тялото и по-богато меню.

– Дисплей, който се накланя и позволява снимане от различни гледни точки.

– Wi-Fi/NFC.

Минуси:

– Много бавна (за мен) серийна снимка при следящ фокус.

– Смесени резултати за скоростта на автофокус с EF обективи и преходник.

– Все още няма светъл обектив над 22мм. С тялото трябваше да се анонсира някой приятен малък светъл твърд обектив (50/85/135мм…).

Новият М3 има доста неща, които са подобрени и дава повече възможности за снимане при различни ситуации. Като цяло няма нещо уникално ново, Canon са заложили на сигурни подобрения. Проблем за мен е, че в системата няма достатъчно обективи и ясно карта за бъдещи такива, а работата с други не е много бърза. Особено, когато системата се конкурира с други на подобна цена, които вече имат много повече обективи и са крачка напред с развитието на телата.  Липсва WOW ефектът, който можеше да предизвика новото тяло 3 години след първия EOS M 🙂