Разходки из Пиерия, Гърция

Пиерия е област в Северна Гърция с главен град Катерини. Така се получи, че покрай почивката ни в Неи Пори имахме възможност и за малко обикаляне наоколо. Започнахме от съседното градче – Платамон (Платамонас/Πλαταμώνας), а там – от старата гара, изоставена след прокопаването на тунел наблизо.

Градчето е курортно и има плажове, малко пристанище и по-малки улички. Продължих на вълна стари прозорци и сгради.

Най-забележителната част на Платамон е крепостта, издигаща се на хълм над градчето. Тя датира от началото на 13 век, като е реставрирана наскоро. През тази сутрин нямаше почти никакви посетители и спокойно се разходихме наоколо. Има работно време и вход от 2 Евро, заради което не можеше да отидем по залез например. Ето как изглеждаше главната кула от вътрешната част на крепостната стена.

Вътре имаше историческа информация и разкопки на съществувалите сгради и църкви. Бяха оставени и няколко оръдия, насочени към морето.

От там се откриваше гледка към морето и плажовете на север и юг, планината Олимп. Казах ли за плажовете?

По време на разходката видяхме и една малка костенурка, която май не ни се радваше толкова, колкото ние на нея 🙂

А като сме започнали с животинките – докато се разхождахме заснех и някои птици, като този позиращ малък корморан (Phalacrocorax pygmeus).

Понякога на един клон имаше място и за повече от една птица.

И лопатарки в полет.

Леко преминаване към залезен пейзаж с биволи.

Бях прочел, че в планината наоколо има интересни стари села. Пори (или Палиос Пори) например беше село в полите на Олимп, само на няколко километра от Неи Пори. Почти половината къщи там бяха необитаеми, като някои от тях бяха много интересни.

Сякаш времето около тази врата беше спряло.

Да не останете с впечатление, че всичко там е разрушено – имаше си няколко къщи за гости и таверни, паметник с чешма и приятна поддържана църква. Но по-интересни ми бяха руините.

На мен това място ми хареса, имаше своя чар, толкова спокойно и забравено. Исках да продължим към следващото такова село, като предпочетох да пробвам един черен път за няколко километра през гората (навигацията ми се опита да ме разубеди доста пъти). Оказа се доста приятен и явно поддържан път през влажна иглолистна гора, с много зелена ниска растителност.

Малко вглеждане покрай пътя наложи спиране за хапване на горски ягоди 🙂

Малко по-натам гората стана кестенова, а на места и със вечнозелена средиземноморска растителност. Предполагам, че през есента съчетанието от цветове е особено красиво. Скоро стигнахме до следващата ни цел – Палиос Панталеймонас (Παλαιός Παντελεήμονας). Видимо доста по-добре поддържано и посещавано от туристи селце. На мен тази гледка ми напомни доста за Копривщица 🙂

Разходката по малките улички беше много приятна, а в центъра огромни дървета бяха покрили площада около църквата.

Контрастът между двете толкова близки села беше много интересен. Предполагам, че има и още такива места в района, които не сме успели да посетим. По виещия се път обратно към брега се откриваха хубави гледки към морето и крепостта, която бяхме посетили преди това.