Метеора
Метеора е едно от най-известните и посещавани от туристи места в Гърция. Съчетанието на необикновена природна красота и манастирите, кацнали по скалите, правят мястото уникално. Всички сме виждали снимки от там и беше време да го посетим.
Нарочно избрах работен ден, за да избегнем скупчването на твърде много хора. Пътуването от брега, където бяхме отседнали до Метеора ни отне около 2 часа и стигнахме почти по обяд. Времето беше облачно и приятно за обикаляне, а скалите, още преди да стигнем до тях, изглеждаха внушително.
Кацналите на почти непристъпни скали манастири изглеждаха много приятно, като продължение на скалата.
Решихме първо да отидем до най-високо разположения манастир Преображение Господне известен по-просто като Големият Метеор (Megalo Meteoro). Там естествено имаше най-много посетители. До самия манастир се стигаше по стълби, виещи се по скалата. Вътре имаше оставени за разглеждане стари изби и нещо като голяма кухня.
По натам имаше отделено място за малко военна история от средновековието до Втората Световна Война. Повечето надписи бяха само на гръцки език и така пропуснах възможността да видя техния прочит на балканските войни например.
Стигнахме и до музея на манастира, където имаше доста интересни църковни реликви, но беше забранено снимането. В църквата – също. Имаше и интересна костница, където се съхраняват черепите на починалите монаси. Скоро излязохме на мястото, от където се откриваше много красива панорамна гледка към скалите и някои от другите манастири. А надолу си изглеждаше направо страшничко 🙂
Ето такава гледка пък се откриваше от стълбите на входа на манастира.
Тук малко се разсеях от гледките заради някои интересни птици, които явно също бяха харесали скалите за свой дом. Например този Син Скален Дрозд (Monticola solitarius).
После продължихме надолу и се разсеях от друго „животно“ – скалата в дясно погледната от този ъгъл прилича на зайче, шепнещо нещо на манастира 🙂
От паркинга пред Големия Метеор имаше хубава гледка и забелязахме една беседка, към която се насочихме.
След малка почивка и любуване на пейзажа продължихме към двата манастира, които бяха от другата страна. И пак спирахме на няколко места за снимки.
А от тук се откриваха и различни гледки към манастирите, покрай които вече бяхме минали.
Един по-широк поглед, от който се виждаха 4 от манастирите.
Стигнахме и до последния манастир по пътя ни – Свети Стефан, който изглеждаше много приятно, но беше затворен по това време. Облаците, надвиснали над съседните планини, ставаха все по-тъмни и решихме да не чакаме бурята да ни настигне там (въпреки, че буря на Метеора сигурно е мечта на много пейзажисти).
За финал една панорамна снимка, която е препоръчително да видите по-голяма:
Браво за кадрите, друго си е човек да има времето да се разходи и потърси интересните и не толкова тривиални ракурси встрани от пътя 🙂
Не сме мърдали много в страни от пътя. Може да изглежда по-различно, заради снимането с различни обективи (от ултрашироко до доста дълго фокусно разстояние). А и нямам кадри с гледна точка от по-ниско от манастирите, като преглеждах снимките забелязах и този пропуск 🙂