Blind Guardian 16.05.2015 София, България

8 години.

Точно толкова минаха от първият концерт на Blind Guardian в България през 2007-ма година, един от първите метъл концерти на които ходих. За сегашното им четвърто гостуване си бях взел билет доста отдавна и само чаках да дойде време за нова порция от творчеството на бардовете.  Турнето им е в подкрепа на новия им албум Beyond the Red Mirror. А аз реших да проверя как се справя с концерти един фотоапарат, който имам от няколко дни 🙂

Подгряваща група бяха победителите от Wacken Open Air Metal Battle България 2015 – Dash the Effort. Групата не звучеше като типична българска банда и стоеше много добре на сцената.

 Разбира се всички бяха дошли за Blind Guardian и след стандартната техническа пауза между бандите започна изпълнението на първата песен от новият албум на бандата – The Ninth Wave. Всъщност аз не снимах по време на първите няколко песни, защото не обичам да губя първият контакт на бандата с публиката. Точно тогава акредитираните колеги снимащи пред сцената са на ход 🙂

Почти след всяка песен публиката се включваше с мощни възгласи „Гар-ди-ън, Гар-ди-ън“ и доброто настроение продължаваше със следващото изпъление.

Marcus Siepen беше по-близкият до позицията ми китарист, нямам представа обаче кой беше човекът, който през цялото време стоеше отзад.

Заредиха се доста познати и по-нови песни. От новият албум най-много ми допадна The Prophecies.

Поглед и към по-далечната китара, André Olbrich и клавиристът Michael „Mi“ Schüren.

Хванах и Hansi в момент с типичните за него движения с ръцете по време на пеене. 

От мястото където бях нямаше проблеми със звука, обикновено ако не се замислям за качеството му по време на концерт всичко е наред 🙂

Някъде по средата на сета имаше приятно акустично включване.

В залата си стана задушно и не знам дали това не направи ефектното осветление по-завладяващо. Въпреки това Универсиада си остава една от най-предпочитаните от мен зали.

След малко повече от час групата поздрави публиката и се скри за малко преди да излезе за първия си бис.

Един от малкото поменти в които нямаше никой пред барабаните на Frederik Ehmke.

Скоро групата се оттегли за малко преди да се появи за втори бис.

И разбира се, както Hansi каза, всички знаехме какво означава появата на акустични китари по това време – The Bard Song (In the Forest) 🙂

След това сета завърши с Mirror, Mirror. Беше време за снимка с публиката.

Този път сбогуването беше наистина и изпратихме групата с овации и рогчета 🙂

 Хубава вечер с една от тези групи, които успяват да те потопят в магията си. До нови срещи!