Разходка по Витоша над Бистрица

От известно време се каня да направя една разходка над Бистрица. Целта ми беше да се разтъпча през този почивен ден и да видя в какво състояние е в момента резерват Бистришко бранище. През последните 14 години там са се случили доста неща, които драстично променят пейзажа. Първо смерч поваля доста иглолистна гора през 2001-ва, след това корояд се развива бързо в повалената гора и скоро големи площи дървета (основно смърч) изсъхват. За капак през 2012 в изсъхналата гора се разрази пожар, който съвсем разсипа възстановяването на района. Това може би е най-тежкото бедствие, откакто го има най-старият в България природен парк Витоша.

Тръгнах рано сутринта от Бистрица по пътеката за хижа Алеко. Пътеката в началото беше много приятна, с постоянно плавно изкачване през гората покрай реката, а първите лъчи проблясваха по върховете на дърветата.

Витоша, резерват Бистришко бранище

Малко по-нагоре имаше нещо като беседка и хубаво мостче.

Витоша, резерват Бистришко бранище

Продължих нагоре и през дърветата се откри каменно срутище.

Витоша, резерват Бистришко бранище

А в краката ми се намираха различни интересни неща, като този охлюв.

Витоша, резерват Бистришко бранище

Изведнъж пейзажът рязко се смени и здравата гора премина в изсъхнала. Доста дървета бяха нападали безразборно навсякъде, включително върху пътеката. Това наложи прескачане или преминаване под по-високите от тях, което в съчетание с по-пресечения терен вече не беше толкова приятно. Малко след смяната в пейзажа стигнах до мостче и табела за начало на резерват Бистришко бранище.

Витоша, резерват Бистришко бранище

Гледката на повечето места беше вече подобна.

Витоша, резерват Бистришко бранище

Имаше и пропаднало мостче, което само допълни атмосферата.

Витоша, резерват Бистришко бранище

Пътеката за х. Алеко се отклони по приток на реката и скоро излязох на място с по-обширна видимост. Появилите се облаци, обаче започнаха да я ограничават.

Витоша, резерват Бистришко бранище

Многобройните дървесни гъби бяха последните живи обекти, останали по изсъхналите дървета.

Витоша, резерват Бистришко бранище

Малко по-нагоре се откри гледка към смесената гора, през която бях дошъл и частта на резервата, която беше горяла.

Витоша, резерват Бистришко бранище

С повече приближение отсрещният склон разкриваше апокалиптична картина – повалени овъглени дървета и други стърчащи изсъхнали покрай тях.

Витоша, резерват Бистришко бранище

С облаците в горния край изглеждаше сякаш гората току-що е спряла да гори. Само призрачен спомен за една от най-дивите гори на Витоша.

Витоша, резерват Бистришко бранище

Тръгнах да се връщам, тъй като все повече дървета бяха препречили пътеката, а облаците изглеждаха все по-тъмни. Тогава двойка червенушки (Pyrrhula pyrrhula) преминаха набързо покрай мен. Хубаво беше, че всe пак се чуваха доста птици, дори и в изсъхналата гора 🙂

Витоша, резерват Бистришко бранище

Малко след това прекапа и започнах да слизам по-бързо надолу към Бистрица. Малко преди селото пътеката образуваше приятно светло тунелче.

Витоша, резерват Бистришко бранище

Така за няколко часа успях да се разходя и да попадна в друг свят, толкова близо до София.



4 Отговори на “Разходка по Витоша над Бистрица”

  1. Александър каза:

    Много добре са станали. Заслужавало си е ходенето!

  2. Hristo каза:

    Много добри снимки 🙂 Може ли да попитам какъв обектив и тяло са ползвани ?

  3. Благодаря 🙂
    Повечето снимки са с Canon EOS-M и обектив 11-22 IS STM.
    Снимката с птичките и двете над нея са със 70D.

Вашият отговор на Нончо Илиев Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *