Пътуване до Казабланка

В началото на март се появи възможност за пътуване по работа в Мароко, по-точно в икономическия му център Казабланка. Звучеше като приятно и различно място и се съгласих, въпреки че работата нямаше да позволи много разходки.

Тръгнах от България в разгара на сериозен снеговалеж, който забави полета ми. Последните зимни гледки при пътуване към по-топла страна бяха приятни.

излитане софия казабланка

Няколко часа по-късно през нощта бях на летището в Казабланка, където въпреки късния час ми се стори доста по-топло. Поради това, че се намира на брега на Атлантическия океан нямаше резки температурни промени. През седмицата, в която бях там, температурата беше между 10 и 20 градуса – много приятно пролетно време по нашите стандарти. Може би е добре да уточня, че всъщност Казабланка е доста далеч от пустинните райони, с които асоциираме държавите от Северна Африка. Средногодишните валежи тук са подобни на някои градове в България, така че не очаквайте пустинни снимки и камили 🙂

За съжаление бях настанен в бизнес парк в края на града, където нямаше кой знае какво да се види. Поне изглеждаше приятно по залез.

casablanca nearshor

Сутрин поне можеше да се стигне безопасно пеша до офиса и използвах времето да разглеждам наоколо.

casablanca nearshor

Всъщност не бих определил движението и пресичането в този мегаполис като безопасно – като цяло беше един организиран хаос, в който имаше всякакъв тип превозни средства, като например такива.

казабланка мотор

А някои от кварталите наоколо доста напомняха панелните комплекси в България.

казабланка квартал

Хубавото беше, че имаше и доста интересни и екзотични растения, някои от които не знам какви бяха. Но, това го намерих – еритрина/африканско коралово дърво (Erythrina caffra).

оранжев цвят

Гледка от офиса към близките квартали на Казабланка. Както вече споменах се виждат не малко дървета и зеленина. Направи ми впечатление, че инфраструктурата е на доста добро ниво в сравнение с тази в София.

казабланка

Като цяло на малко места се продаваше алкохол в заведенията, а където се продава, дори и бирата е доста скъпа. Опитах все пак една-две местни бири, които не бяха лоши. Местните пиеха доста зелен чай с мента, който беше много приятен. На местата, където се хранех, нямаше особено много предложения и така и не опитах морска храна, въпреки че ми беше интересно каква има. Ядох и някои от местните традиционни ястия като пиле в тажин и кускус (на който произходът му е от Мароко). Пилето беше доста сухо и не ми хареса, но кускусът беше много хубав. Всъщност беше доста голяма порция с телешко, тиква, нахут, моркови и някои зеленчуци и плодове, които не са ми познати. И чаша от местна млечна напитка.

кус-кус

Седмицата ми мина в доста работа и нямаше много интересни неща около мен, а и ме предупредиха да не излизам в района вечер. Проблем донякъде беше и езиковата бариера, защото в Мароко официални са френският и арабските езици, доста хора говорят испански, и чак след това евентуално – английски. Единственото време, останало ми за разглеждане, беше в събота сутрин, преди полета.

Най-голямата забележителност на Казабланка е джамията Хасан Втори (Hassan II mosque), която е построена на морския бряг и е най-високата в света (210м) и най-голямата в Африка. Така реших сутринта да стана рано и да съм там по изгрев, надявайки се на приятна гледка и подходящо време. Е, общо взето се получи, даже бях там малко преди изгрева 🙂

казабланка хасан II джамия

Построеното едва преди четвърт век внушително здание седеше сякаш на границата между деня и нощта, не се сдържах да пробвам малко по-драматична обработка в черно и бяло.

казабланка, мароко, хасан II, джамия,изгрев

Малко по-късно първите лъчи приятно погалиха сградата, която, за да се обхване с обектив със стандартен обхват, беше необходимо човек да се поотдалечи през огромния площад. Аз за щастие разполагам с достатъчно широкоъгълен обектив.

Казабланка, Мароко, Джамия Хасан II

Обърнах се към океана, където изгревът бавно разреждаше облаците. В далечината се вижда и Phare d’el Hank – фар, който също исках да видя отблизо, но нямах повече време.

изгрев казабланка phare d'el hank мароко

После се приближих, за да видя по отблизо този архитектурен шедьовър, и успях да хвана лъчите, процеждащи се през арките.

казабланка, мароко, хасан II, джамия,изгрев

Регламентираните посещения за немюсюлмани бяха няколко пъти през деня, между молитвите. Имаше повече от час до първата възможност за посещение с гид вътре и затова направих кратка разходка към старата част на града, традиционно наричана по тези места медина.

казабланка мароко медина

Малките улични още бяха пусти, което направи възможно бързо и лесно да обиколя наоколо. Общо взето приличаше доста на средиземноморските градчета (малки криволичещи улички), където съм бил, но с африкански привкус.

казабланка медина

Някои сгради изглеждаха по-стари от други, но нямаше нещо уникално интересно.

казабланка стари прозорци

казабланка медина

И както всичко изглеждаше спокойно се озовах на оживена улица, където явно беше пазарът на всякакви храни и подправки – от прясно уловена океанска риба до разни храни, които не разпознавах.

казабланка пазар

Скоро се измъкнах от пазара, и стигнах до началото на медината, където се издигаше джамия и часовникова кула зад нея.

казабланка медина

Стана време да се връщам назад, за да успея да видя отвътре голямата джамия, при която бях сутринта. По пътя на обратно малките улички в района ми изглеждаха все по-еднакви.

казабланка улица

Успях да стигнах точно навреме за разходката в джамията, където беше много красиво. Всички елементи и детайли бяха изпипани, а самата вътрешност не се отличаваше толкова от някои катедрали например.

казабланка мароко джамия Hassan II

А таванът се оказа уникален освен с изкусната си направа и с това, че е разделен на 2 половини и има механизъм, който му позволява да се отваря. Водачът ни разказа за това как само за 7 години е построена тази сграда, а по нея са работили хиляди майстори. В началото водачът на групата ме пита откъде съм и като казах „България“ нищо не каза. По средата на една от беседите ме погледна и светна „Ааа Булгария, Стоичков“! 🙂

казабланка джамия хасан II отвътре

Разведоха ни и из баните, където се мият преди молитва.

казабланка хасан втори бани

Останах доволен от обиколката, неслучайно е най-популярното място за посещения в Казабланка. За съжаление почти не ми остана време и само набързо минах за малко сувенири и фурми (имаше много хубави) и тръгнах, за да се подготвя за полета на обратно.

За финал една снимка от самолета, където се вижда, че пейзажът е далеч от пустинен 🙂

Над Мароко

За мен това пътуване беше интересно преживяване, сблъсък с по-различна култура, език и религия. Жалко, че огромният мегаполис отдавна е погълнал това, което си представяме за хубава екзотичната дестинация. Нямах проблеми със снимането (разбира се аз се опитвах да не досаждам и използвах малък фотоапарат), предупредиха ме единствено да не снимам около полицейски и военни обекти. А като се замисля над видяното и преживяното май не сме чак толкова далечни…

 



2 Отговори на “Пътуване до Казабланка”

  1. СенЕс каза:

    Прекрасни снимки и се радвам, че си проявил интерес към джамията – повечето хора са твърде тесногръди, за да забележат, че някои от тези храмове са шедьоври на архитектурата, и да отидат да им се порадват без предразсъдъци.

    • Ами това им беше най-интересното място за посещение, освен това не ми беше тягостно натрапващо религиозното присъствие на самата сграда 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *