Пътуване до Казабланка
В началото на март се появи възможност за пътуване по работа в Мароко, по-точно в икономическия му център Казабланка. Звучеше като приятно и различно място и се съгласих, въпреки че работата нямаше да позволи много разходки.
Тръгнах от България в разгара на сериозен снеговалеж, който забави полета ми. Последните зимни гледки при пътуване към по-топла страна бяха приятни.
Няколко часа по-късно през нощта бях на летището в Казабланка, където въпреки късния час ми се стори доста по-топло. Поради това, че се намира на брега на Атлантическия океан нямаше резки температурни промени. През седмицата, в която бях там, температурата беше между 10 и 20 градуса – много приятно пролетно време по нашите стандарти. Може би е добре да уточня, че всъщност Казабланка е доста далеч от пустинните райони, с които асоциираме държавите от Северна Африка. Средногодишните валежи тук са подобни на някои градове в България, така че не очаквайте пустинни снимки и камили 🙂
За съжаление бях настанен в бизнес парк в края на града, където нямаше кой знае какво да се види. Поне изглеждаше приятно по залез.
Сутрин поне можеше да се стигне безопасно пеша до офиса и използвах времето да разглеждам наоколо.
Всъщност не бих определил движението и пресичането в този мегаполис като безопасно – като цяло беше един организиран хаос, в който имаше всякакъв тип превозни средства, като например такива.
А някои от кварталите наоколо доста напомняха панелните комплекси в България.
Хубавото беше, че имаше и доста интересни и екзотични растения, някои от които не знам какви бяха. Но, това го намерих – еритрина/африканско коралово дърво (Erythrina caffra).
Гледка от офиса към близките квартали на Казабланка. Както вече споменах се виждат не малко дървета и зеленина. Направи ми впечатление, че инфраструктурата е на доста добро ниво в сравнение с тази в София.
Като цяло на малко места се продаваше алкохол в заведенията, а където се продава, дори и бирата е доста скъпа. Опитах все пак една-две местни бири, които не бяха лоши. Местните пиеха доста зелен чай с мента, който беше много приятен. На местата, където се хранех, нямаше особено много предложения и така и не опитах морска храна, въпреки че ми беше интересно каква има. Ядох и някои от местните традиционни ястия като пиле в тажин и кускус (на който произходът му е от Мароко). Пилето беше доста сухо и не ми хареса, но кускусът беше много хубав. Всъщност беше доста голяма порция с телешко, тиква, нахут, моркови и някои зеленчуци и плодове, които не са ми познати. И чаша от местна млечна напитка.
Седмицата ми мина в доста работа и нямаше много интересни неща около мен, а и ме предупредиха да не излизам в района вечер. Проблем донякъде беше и езиковата бариера, защото в Мароко официални са френският и арабските езици, доста хора говорят испански, и чак след това евентуално – английски. Единственото време, останало ми за разглеждане, беше в събота сутрин, преди полета.
Най-голямата забележителност на Казабланка е джамията Хасан Втори (Hassan II mosque), която е построена на морския бряг и е най-високата в света (210м) и най-голямата в Африка. Така реших сутринта да стана рано и да съм там по изгрев, надявайки се на приятна гледка и подходящо време. Е, общо взето се получи, даже бях там малко преди изгрева 🙂
Построеното едва преди четвърт век внушително здание седеше сякаш на границата между деня и нощта, не се сдържах да пробвам малко по-драматична обработка в черно и бяло.
Малко по-късно първите лъчи приятно погалиха сградата, която, за да се обхване с обектив със стандартен обхват, беше необходимо човек да се поотдалечи през огромния площад. Аз за щастие разполагам с достатъчно широкоъгълен обектив.
Обърнах се към океана, където изгревът бавно разреждаше облаците. В далечината се вижда и Phare d’el Hank – фар, който също исках да видя отблизо, но нямах повече време.
После се приближих, за да видя по отблизо този архитектурен шедьовър, и успях да хвана лъчите, процеждащи се през арките.
Регламентираните посещения за немюсюлмани бяха няколко пъти през деня, между молитвите. Имаше повече от час до първата възможност за посещение с гид вътре и затова направих кратка разходка към старата част на града, традиционно наричана по тези места медина.
Малките улични още бяха пусти, което направи възможно бързо и лесно да обиколя наоколо. Общо взето приличаше доста на средиземноморските градчета (малки криволичещи улички), където съм бил, но с африкански привкус.
Някои сгради изглеждаха по-стари от други, но нямаше нещо уникално интересно.
И както всичко изглеждаше спокойно се озовах на оживена улица, където явно беше пазарът на всякакви храни и подправки – от прясно уловена океанска риба до разни храни, които не разпознавах.
Скоро се измъкнах от пазара, и стигнах до началото на медината, където се издигаше джамия и часовникова кула зад нея.
Стана време да се връщам назад, за да успея да видя отвътре голямата джамия, при която бях сутринта. По пътя на обратно малките улички в района ми изглеждаха все по-еднакви.
Успях да стигнах точно навреме за разходката в джамията, където беше много красиво. Всички елементи и детайли бяха изпипани, а самата вътрешност не се отличаваше толкова от някои катедрали например.
А таванът се оказа уникален освен с изкусната си направа и с това, че е разделен на 2 половини и има механизъм, който му позволява да се отваря. Водачът ни разказа за това как само за 7 години е построена тази сграда, а по нея са работили хиляди майстори. В началото водачът на групата ме пита откъде съм и като казах „България“ нищо не каза. По средата на една от беседите ме погледна и светна „Ааа Булгария, Стоичков“! 🙂
Разведоха ни и из баните, където се мият преди молитва.
Останах доволен от обиколката, неслучайно е най-популярното място за посещения в Казабланка. За съжаление почти не ми остана време и само набързо минах за малко сувенири и фурми (имаше много хубави) и тръгнах, за да се подготвя за полета на обратно.
За финал една снимка от самолета, където се вижда, че пейзажът е далеч от пустинен 🙂
За мен това пътуване беше интересно преживяване, сблъсък с по-различна култура, език и религия. Жалко, че огромният мегаполис отдавна е погълнал това, което си представяме за хубава екзотичната дестинация. Нямах проблеми със снимането (разбира се аз се опитвах да не досаждам и използвах малък фотоапарат), предупредиха ме единствено да не снимам около полицейски и военни обекти. А като се замисля над видяното и преживяното май не сме чак толкова далечни…
2 Отговори на “Пътуване до Казабланка”
Вашият коментар
Прекрасни снимки и се радвам, че си проявил интерес към джамията – повечето хора са твърде тесногръди, за да забележат, че някои от тези храмове са шедьоври на архитектурата, и да отидат да им се порадват без предразсъдъци.
Ами това им беше най-интересното място за посещение, освен това не ми беше тягостно натрапващо религиозното присъствие на самата сграда 🙂