Пролетно с минзухари

Времето тази година в края на Февруари беше сравнително приятно и снегът рано се оттегли по планините. Предположих, че по южните склонове на Стара Планина минзухарите са се показали и направих една разходка да видя как върви запролетяването. Тръгнах от Карлово по пътеката към връх Сакарица в Централен Балкан и скоро след излизането от града видях първите минзухари.

Освен минзухарите и други по-устойчиви растения се събуждаха от зимен сън.

И още минзухари 🙂

Времето през този ден беше променливо и когато стигнах достатъчно високо, за да видя долината на Стара Река, облаците не изглеждаха особено приветливо. Но гледката пак беше приятна 🙂

Тогава стигнах до място, на което беше пълно с различни видове птици, подхвъркващи между храстите, скалите, широколистната и иглолистна гора. В пролука през дърветата успях да снимам тази горска дърволазка.

Току-що изкъпан синигер също изглеждаше приятно пънкарски сред клоните.

По време на тази разходка видях доста видове птици, но като изключим не толкова добрите снимки и времето, през което просто им се любувах, нямам чак толкова за показване. Все пак не мога да не отбележа, че в една широколистна гора малко по-нагоре сякаш имаше кълвачи през няколко дървета.

Малко по-късно тъмните облаци се поразсеяха за малко и пред мен се откри прекрасна гледка към връх Голям Купен.

А когато дори малко слънце се покажеше, покрай първите цъфнали цветя се появяваха и пчели.

Тези минзухари погледнати отгоре създаваха приятна геометрична форма.

Неусетно стана следобед, а аз не бях стигнал достатъчно високо, за да стигна до сините минзухари. Не можеше да остана още много, защото времето си оставаше нестабилно и така заслизах надолу. Към цъфналите дрянове.

Така мина първата ми пролетна разходка за тази година 🙂