Подбалкански зимни картини

Подбалканският път е едно от приятните места за пътуване, особено в ненатоварен делничен ден. Случи се така, че виелици вилнееха из зимния Балкан, което го правеше особено приятен за съзерцаване от равнината.

Сякаш зимата започваше точно от Аневското кале (Копсис, средновековна българска крепост до град Сопот).

Пластовете красиво се преплитаха във височина, а високите върхове си останаха забулени.

Тук, на скалите, се вижда хубаво наслоената от вятъра ледена скреж.

Понякога за разсейване на погледа от планината намирах интересни обекти и в ниските части.

Но рано или късно погледът отново се връщаше към върховете.

Тук погледнах на юг – някъде около Козница към Средна гора.

На някои места вятърът изглеждаше много бурен.

При поредното ми спиране забелязах, че един имелов дрозд всъщност наблюдава мен 🙂

На места срамежливи слънчеви лъчи проблясваха по заснежените склонове.

Единичните дървета, прикрити покрай скалите, изглеждаха като островчета в бурно бяло море.

С приближаването към София гледките към Стара Планина понамаляха, но пък си харесах ЖП гара Саранци.

И един финален кадър – Софийското поле и електропроводи по залез.

Това беше резултатът от едно спокойно прибиране, когато пътуването не е просто преминаване от точка А до точка Б 🙂