Ревю на обектив Olympus M.zuiko 40-150 2.8 PRO

Като човек, интересуващ се от новите технологии в сферата на фотографията, вече често поглеждам към безогледалните камери. Един от най-големите недостатъци на безогледалните системи за мен досега беше липсата добри телеобективи, подходящи за нещо повече от просто малко повече приближение. За мен добрите телеобективи са една от основните причини да използвам фотоапарати със сменяеми обективи.

Скоро обявеният от Олимпус обектив M.zuiko 40-150mm F2.8 PRO привлече вниманието ми със светлосилата и обхвата си (отговарящ на 80-300мм при 35мм камера). Пълната прахо и водоустойчивост и много добрата изработка също бяха впечатляващи. Дизайн, който перфектно се съчетава с високия клас камера Olympus Е-М1. Получи се така, че една от тестовите бройки на обектива беше в България и успях да добия малко лични впечатления по време на представянето му. Първите ми впечатления бяха много положителни и затова, след като премислих възможностите, предложих на Олимпус България да направя един тест, при който да видя как се представя новият обектив закачен на E-M1. След като се бях убедил в оптическите качества, идеята ми беше да се види най-вече представянето като точност и бързина на фокус при бързо движение и по-сложни светлинни условия. В периода липсваха интересни концерти (а и там трудно получавам акредитации), затова се насочих към футболната среща от квалификациите за Европейско първенство България – Малта. От Българския Футболен Съюз проявиха разбиране към запитването и получих акредитация.

За един уикенд при мен беше следната техника:

Olympus E-M1, 40-150 2.8, HLD-7, MC-14

Това е фотоапарат Olympus OM-D E-M1 с обектив M.zuiko ED 40-150 2.8 PRO, ринг за статив, 1.4x телеконвертор MC-14 и батериен грип HLD-7. От тези неща не използвах ринга за статив, тъй като размерите и теглото на системата са много приятни и удобни за снимане от ръка. Грипът правеше захвата на Е-М1 с този обектив по-удобен. Това е за момента и най-големият и тежък обектив за микро 4/3 системата – 79.4 x 160.0mm и „цели“ 760 грама :). Много ми хареса сенника на обектива, който елегантно се прибира назад, когато не е необходим.

Важно е да уточня, че снимките, които показвам тук, са JPEG от камерата с изключено шумоподтискане и острота на -1. Също така са с размер 3200х2400 и може да ги отворите по-големи.

Преди истинския тест имах някакво време да направя проби с настройките и снимки при други ситуации. Започнах с една футболна контрола, където поради естествената светлина прецених, че мога да опитам как се държи обективът с 1.4x телеконвертор. Разстоянието, което се покриваше така, е еквивалент на 112-420мм при фулфрейм. Интересно беше, че почти не се усещаше разликата в бързината на фокуса с или без конвертор, както и не се забелязваше видимо влошаване на картината. Ето един кадър с конверторa на дългия край:

Olympus 40-150 with 1.4x MC-14

По-късно същия ден видях, че има току-що излязло софтуерно обновяване за камерата с по-добра поддръжка точно за този нов телеобектив. След като го обнових се разбрах със Cenestelle да направим малко портретни проби – все пак това е дълъг телеобектив и портретите навън са част от снимките, за които може да се използва.

Olympus 40-150 2.8 портрет

 Тук като цветове и острота нямам от какво да се оплача (още повече за JPEG).

40-150 2.8 портрет

На моменти, когато фонът не беше чак толкова отдалечен от обекта, дефокусът ставаше леко „нервен“. Обективът не е типично портретен и може да ви се стори прекалено остър при близки кадри. Но понякога и това не е лошо:

olympus 40-150 2.8 pro test

 По време на това снимане се сетих, че съм виждал в характеристиките на обектива доста прилично минимално фокусно разстояние от 0.7 метра, което ме направи любопитен за макро възможностите. Един малък паяк се оказа перфектен обект за такъв тест:

Olympus 40-150 2.8 spider macro

 Опитах също да снимам по-контрастни обекти, за да се видят евентуално някакви дефекти на обектива като хроматични аберации, но не ми се получи. Просто не успях да докарам някакъв видим оптичен дефект.

olympus 40-150 2.8 pro test

Остана време и за малко снимане по улиците, където обективът покрива много удобно фокусно разстояние.

olympus 40-150 2.8 pro test

Ако някой още не се е убедил в оптическите качества на обектива, да погледне отблизо главата на тази сива врана:

olympus 40-150 2.8 pro test

А след цялата разходка не усещах особена умора или неудобство от носенето или държането на апарата с грипа и обектива. Обективът седеше много балансирано на про тялото, за което е предвиден.

Дойде време и за истинския тест – репортажно снимане на Европейската квалификация по футбол между България и Малта. Мачът беше късно и се проведе на изкуствено осветление, което беше изпитание за автофокусната система и за възможностите на апарата да снима на високо ISO. Заради липсата на много светлина не използвах и телеконвертора.

Този път бях дори без монопод – реших, че няма проблеми при това тегло на системата да снимам от ръка по време на целия мач. Повечето спортни фотографи са оборудвани с доста по-големи обективи, с които е немислимо да снимаш от ръка дълго време. Когато започна загряването за мача, видях, че, за да имам прилична скорост при тази светлина, ми трябва ISO 1600 и нагоре. В крайна сметка повечето снимки, които ще видите, са на 2500 ISO. Фокусът беше прилично бърз за условията, а в началото на мача повечето грешки и изпуснати кадри бяха по моя вина и ми трябваше малко време да свикна. Но кадри имаше 🙂

olympus 40-150 2.8 pro test

olympus 40-150 2.8 pro test

Изпробвах няколко възможности за следящ фокус и тракинг на обекта, като при повече футболисти чистият следящ фокус без тракинг беше по-добре. Понякога тракингът тръгваше да следи друг футболист по средата на бърза серия снимки, което не е добре за този спорт. Другото, което забелязах (и не знам дали има настройка за него), беше, че понякога следящият фокус не хващаше най-близкия обект в зоната на фокусиране, а някой в по-заден план. Това май е и единствената забележка, която имам към системата от цялото снимане.

olympus 40-150 2.8 pro test

olympus 40-150 2.8 pro test

Цялата галерия с големи кадри от мача може да видите ТУК.

Целта на този тест беше да се види дали е вярно, че все още безогледалните апарати и обективи към тях са толкова назад от огледално-рефлексните като скорост на фокус и възможност за използване в репортажната фотография. За мен това, което видях при тестване при такива реални условия, беше, че Е-М1 и 40-150 2.8 правят изключително конкурентна комбинация, използваема за много различни ситуации и цели. Обективът, заедно с качествения малък MC-14 телеконвертор, са голяма стъпка напред за системата като цяло.

You can check out or share also the English version of the review HERE.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *