Укрепените църкви на Трансилвания

Солната мина на Турда беше едно от местата, които бях набелязал за посещение в Румъния. Другото, което ми направи впечатление, бяха многобройните укрепени средновековни църкви, разпръснати из Трансилвания. Поинтересувах се повече за историята на тези места и защо са толкова разпространени, че при пътуване в района подобни табели да са под път и над път:

 Biserica Fortificata

Всъщност това са църкви, строени в периода 13-16 век и допълнително укрепвани след построяването им. Интересно е, че са строени от немско говорящи саксонци, които били насърчавани да се заселят по тези земи от унгарските крале. Османските и татарски набези в района принуждават местните жители да направят укрепления около църквите в селцата, за да ги използват като укрития.

7 от тези църкви са в списъка за Световното наследство на ЮНЕСКО и по тях изградих плана за обиколката, въпреки че имаше и доста други, които изглеждаха не по-малко интересни. Така първо стигнахме до църквата в селцето Valea Viilor близо до Медиаш. Там масивна стена скриваше гледката към вътрешната част около църквата, която според надписа е над 700 годишна.

Valea Viilor

След това влязохме в двора, където бяхме посрещнати от възрастна жена и малко момиче, които явно отговаряха за мястото. Разбира се първо посетихме самата църква. Впечатление, освен стилът вътре (който беше доста подобен във всички посетени по-късно църкви), правеше, че всички надписи вътре са на немски, както и книгите.

Valea Viilor укрепена църква

Отвън на една от кулите имаше добавен явно по-късно часовник, който обаче не работеше. Открихме и вход отстрани, по който се качихме при камбаните на кулата, откъдето се виждаше цялото село.

Valea Viilor укрепена църква

Около самата църква можеше да се обикаля и да се ходи по покритата вътрешна част на укрепените стени. Сградата изглеждаше доста внушително, като учудващо за мен нямаше почти никакви туристи.

Valea Viilor фортифицирана църква

Време беше да продължим напред към следващата спирка по пътя ни – Mosna. Тук сградата, защитните кули и стените бяха още по-масивни, а тази църква даже не е включена в списъка на ЮНЕСКО. По вътрешната част на стените на високо бяха наредени разни стари дървени и метални инструменти, имаше и няколко стаи със стари вещи, които бяха в повечето случаи от по-новата история през 19-20 век.

Mosna фортифицирана църква

За съжаление тук кипеше процес на ремонт на църквата и не навсякъде изглеждаше добре, но пък никой не пречеше да разгледаме. Неприятно впечатление правеше, че на фона на старите стени и кули отвън самата църква (дори и отвън) се измазваше като за чисто нова сграда. Огромните прозорци правеха църквата отвътре доста светла през деня.

Mosna укрепена църква

От едната страна намерихме буквално дупка в стената, откъдето по тесни дървени стълби се изкачваше нагоре към камбанарията.

Mosna укрепена църква

Тук имаше две камбани, доста по-големи от тези във Valea Viilor. Точно се бяхме качили и се чу звук от задвижване на механизъм, а секунда по-късно огромните камбани започнаха да бият до нас. Ето за това не се бяхме сетили и беше доста изненадващо и гръмко. За щастие часът беше 2 и камбаните удариха само 2 пъти, колкото да напомнят за мощта си.

След това изживяване в Mosna вече беше станало доста топло и пропуснахме следващата спирка по план в Alma Vii, за да продължим директно към Biertan. Тук експериментирах с един по-кратък маршрут по отсечка, където GPS навигацията упорито отказваше да ме прекара. А точно тази отсечка се оказа чисто нов път, приятно виещ се през гората. Така стигнахме до Biertan, където беше най-известната фортифицирана църква в района около Сигишоара. Тук в периода от 1572 до 1867 е било седалището на владиката на Саксонската Лутеранска църква за цяла Трансилвания. Още при влизането в селото се виждаше църквата на хълм, оградена от 2 реда защитни стени. За съжаление като стигнахме се оказа, че мястото е в ремонт (не мисля, че може да се нарече реставрация) през цялата 2014. Все пак нямаше начин да не надникнем вътре – ето така изглеждаше мястото след преминаването на първата защитна стена.

Biertan фортифицирана църква

Бойните кули изглеждаха внушително, но нямаше достъп до почти нищо, а чисто новото измазване изглеждаше нелепо на фона на старите части. Отвътре нямаше много различия като стил с другите църкви, но беше с по-изкусно направени архитектурни елементи.

Biertan укрепена църква

Нямаше много възможности за разглеждане, не видяхме и отворен вход към някоя от кулите. В една от страничните постройки имаше нещо като възстановка на това как традиционно би трябвало да изглеждат хората от преди няколко века. На мен лично ми напомняха на подредени манекени, чакащи експлозия, след която да се видят щетите по тях 🙂

Biertan фортифицирана църква

Жегата беше станала непоносима и малко разочаровани си тръгнахме от Biertan, може би като приключи ремонта нещата ще са по-добре.

На другия ден продължихме обиколката си по пътя към Брашов. Първо стигнахме до Saschiz, където внушителна кула се извисяваше точно до пътя. Зад нея се виждаше и самата църква, но се оказа, че сме там твърде рано, и е затворена. Всъщност кулата в случая изглеждаше много по-автентично и интересно отколкото сякаш току-що построената църква. Тук прави впечатление, че липсват укрепленията от другите църкви. На един хълм над селото се виждаха останки от стари стени, където явно е било укреплението.

Saschiz укрепена църква

Продължихме напред към Viscri – място, което е в страни от главните пътища, и дори единия път, по който се стига до там, е черен. Полетата и хълмчетата по пътя обаче бяха много приятни и скоро от една височина се откри гледка към мястото, за което се бяхме запътили.

Viscri укрепена църква

По-отблизо мястото създаваше повече впечатление на хубаво добре укрепено имение, защото църквата погледната отвън малко се губеше. Все още не беше отворено и затова направихме една обиколка около стените, а през това време един малък креслив орел се виеше над крепостта. Това не беше особено чудно – на много места в района имаше указателни табели с информация и карта на район, защитен от Natura 2000. Слабо населените хълмовете между Сигишоара и Фъгъраш явно са доста добро местообитание за птиците. Там има над 2000 двойки малък креслив орел, което е над 20% от популацията в цяла Европа.

Viscri фортифицирана църква

 Скоро отвориха и вътрешната част, където имаше стаи с подредени исторически предмети и облекла. Самата църква не беше толкова интересна (може би след като бяхме видяли няколко такива по-трудно се впечатлявахме), но мястото беше хубаво.

 Viscri укрепена църква

За накрая бях оставил двете най-големи фортифицирани църкви – Harman и Prejmer. Те се намират до Брашов, много близо една до друга. Тази в Harman още отвън изглеждаше повече като истинска крепост, отколкото като укрепена църква – сериозни стени и бойници, заобиколена от защитен ров.

Harman фортифицирана църква

Вътре самата църква беше внушителна, но се виждаха и доста повече помещения, пригодени за живеене. До входа имаше старо родословно дърво, направено с портретите на хората от фамилията, която явно е управлявала района.

Harman укрепена църква

Стара църква е била вградена в укреплението, изградено около по-новата. Вътре стенописите бяха интересни, доста по-различни от изгледа в саксонските църкви. И за щастие не бяха прясно „реставрирани“.

Harman стара църква

След това не пропуснахме да се качим и на камбанарията, като този път внимавахме да не сме горе по време на точен час. Понеже от снимките понякога не си личи колко са големи камбаните вътре – ето една където малко по-добре се вижда.

 Harman фортифицирана църква камбана

Точно след тази снимка изведнъж по-малките камбани забиха. Оказа се, че тук бият не само на кръгъл час, а и на всеки 15 минути. И тук беше доста спокойно. Направи ми впечатление, че доста от туристите са немско говорящи.

Накрая стигнахме и до Prejmer.

Prejmer фортифицирана църква

Тук около църквата си бяха построили направо малко селище – няколко етажа с малки номерирани стаи като в манастир, където населението наоколо е можело да се приюти при дълга обсада. До стаите на по-горните етажи се стигаше след няколко смени на посоката по стълбите, като някои свършваха до даден етаж, а други продължаваха нагоре.

Prejmer укрепена църква

В част от стаите имаше интересни исторически неща като това старо училище например.

Prejmer фортифицирана църква училище

В църквата зад вратата имаше доста голям списък на немски(бях видял подобен в някоя от другите църкви), в който явно бяха възпоменати имената на загиналите от местната Саксонска общност през Първата Световна война 1914-1918. За финал – гледка към олтара от средата на църквата.

Prejmer укрепена църква

Така приключи обиколката по тези интересни места, носещи в себе си доста интересна история. Със сигурност има още такива, които не сме успели да посетим. Може би в бъдеще, стига да намират баланс при реставрациите.

Няма как да събера повече снимки от толкова много места без да направя този блог още по-дълъг и неудобен за четене. Затова повече и по-големи снимки може да видите в галерията Румъния 2014.

 



3 Отговори на “Укрепените църкви на Трансилвания”

  1. Sin каза:

    Браво Нончо, чудесна статия, другия път да идеш до Трансфагараш :), не е за изпускане, гледките са направо невероятни.

  2. Borislav Kostov каза:

    Дървените сълбища (IMG_2103) – totally mind blowing 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.