Приказка от сол – Salina Turda, Трансилвания
Сол.
В днешните времена възприемаме солта като нещо обикновено, за което няма нужда от много обяснения. Приказките от минали времена, в които солта е ценна колкото злато, звучат нереално. Посещението на солна мина обаче звучи интересно и затова харесах една от най-известните в Румъния – Salina Turda. Това е солна мина, в която се е добивала сол от Средновековието до началото на 20ти век. След това е превърната в нещо като подземен музей на солта и минното дело свързано с нея.
Въпреки, че беше делничен ден, навсякъде около пътя беше пълно с автомобили (паркингът на Salina Turda също беше пълен), явно мястото беше много популярно. Денят беше доста горещ и нямахме търпение да слезем под земята. Постоянната температура от 10-12 градуса в мината звучеше като много приятно спасение от жегата навън. Входът беше през една модерна сграда. Взехме си билети и минахме през входа в един коридор, където повечето посетители се преобличаха с топли дрехи. Следваха стълби, слизащи надолу, където веднаха се усети и далеч по-хладния полъх. Когато наближихме края на стълбите и по-добро осветление, се видя, че и таванът над нас вече е всъщност от сол, образувала причудливи форми.
Продължихме в хоризонтален коридор, а в долната си част стените изглеждаха като току-що замръзнали. Това също бяха наслоявания от носещата се във въздуха сол.
Солта беше навсякъде – усещаше се във въздуха и дори стълбите към главната част на мината и други дървени части бяха добре осолени.
След слизане по тези стълби надолу се открива много хубава гледка към най-голямата галерия в мината. За да се стигне до долу, има 13 етажа стълби и асансьор (за който имаше стабилни опашки).
Разбира се избрахме стълбите, където на всеки етаж беше написано през коя година са стигнали до там при копаенето на тази галерия. А гледката настрани беше като във фантастичен филм. От стените с обратен наклон се виждаха сталактити от сол, а в средата на залата имаше дори виенско колело.
Ето отблизо и самите солни сталактити, образували се на места в галериите.
Когато стигнахме долу и направихме едно бързо кръгче, установихме, че това не е най-дълбоката посещаема част на мината. Надолу през една пропаст се виждаше езерце с малки лодки и островче с интересни светещи постройки в средата.
Нямаше как да не се опитаме да отидем и до там. Оказа се, че това са още 13 етажа надолу по доста тесни стълби. Заради това, че бяха само едни и се използваха и в двете посоки движението по тях беше доста бавно. Когато слязохме долу, гледката към входа на галерията беше още по-фантастична.
Дупката, която се вижда вдясно на долната снимка, е галерията, от която дойдохме. В средата на снимката са шахтите, които са най-високата част на около 80-100 метра височина.
А лодките в езерцето плаваха покрай красивите отвесни пластове сол.
Върнахме се отново в горната част, където имаше дълъг тунел, излизащ от другата страна на мината – към самия град Турда.
А ето така изглеждаха стените на тунела отблизо.
Около този тунел имаше и други галерии – тази беше затворена за посещения, но имаше пролука отгоре, където надписи насърчаваха да се пробва ехото, което се получава. Естествено не останахме дълго наоколо, докато другите туристи изпробваха изобретателността и силата на гласа си 🙂
В съседната галерия бяха оставени няколко колички, релси и други съоръжения, които са се използвали от миньорите, когато мината е била действаща.
А стените отблизо сякаш течаха солени отгоре надолу 🙂
Върнахме се в голямата галерия, за да разгледаме отблизо съоръженията, от които най-атрактивно беше виенското колело. Малко странно беше на такова място да има миниголф, билярд, боулинг и спортно игрище. Може би повече исторически миньорски съоръжения щяха да са по-подходящи. Но пък колелото изглеждаше добре с хубавите лампи пуснати от тавана около него.
Един поглед отдолу нагоре и към едно от 13 етажните стълбища.
Поглед към същото стълбище от високо от другия край на галерията (за да придобиете малко по-добро усещане за мащаба).
На тръгване успях да хвана едно хубаво покрито със сол стълбище, което със синкавата светлина на долното ниво съвсем приличаше на замръзнало.
След няколко часа в царството на солта беше време да се върнем отново на повърхността. Солната мина на Турда беше едно от най-интересните места за посещение и разглеждане от това ходене из Румъния. Ако имате път натам си струва да се види, стига да нямате големи очаквания за историческото наследство останало вътре 🙂
Невероятни снимки, поздравления! Предполагам всички са от статив? 🙂 А мястото вече е в безкрайния ми списък…
Благодаря, мястото си е интересно за разходка и хубаво за снимане 🙂
Снимките са от ръка 800-1600 ISO и по едно рамо от стабилизацията. Добра идея е по-скоро монопод, на много от местата като има хора е тясно за разпъване на стативи.
Браво Нончо! Страхотни снимки и разказ.
[…] на солта. Напомняше ми на посещението в Салина Турда и същевременно беше толкова […]