Приказка от сол – Salina Turda, Трансилвания

Сол.

В днешните времена възприемаме солта като нещо обикновено, за което няма нужда от много обяснения. Приказките от минали времена, в които солта е ценна колкото злато, звучат нереално. Посещението на солна мина обаче звучи интересно и затова харесах една от най-известните в Румъния – Salina Turda. Това е солна мина, в която се е добивала сол от Средновековието до началото на 20ти век. След това е превърната в нещо като подземен музей на солта и минното дело свързано с нея.

Въпреки, че беше делничен ден, навсякъде около пътя беше пълно с автомобили (паркингът на Salina Turda също беше пълен), явно мястото беше много популярно. Денят беше доста горещ и нямахме търпение да слезем под земята. Постоянната температура от 10-12 градуса в мината звучеше като много приятно спасение от жегата навън. Входът беше през една модерна сграда. Взехме си билети и минахме през входа в един коридор, където повечето посетители се преобличаха с топли дрехи. Следваха стълби, слизащи надолу, където веднаха се усети и далеч по-хладния полъх. Когато наближихме края на стълбите и по-добро осветление, се видя, че и таванът над нас вече е всъщност от сол, образувала причудливи форми.

Salina Turda

Продължихме в хоризонтален коридор, а в долната си част стените изглеждаха като току-що замръзнали. Това също бяха наслоявания от носещата се във въздуха сол.

Salina Turda

Солта беше навсякъде – усещаше се във въздуха и дори стълбите към главната част на мината и други дървени части бяха добре осолени.

Salina Turda

След слизане по тези стълби надолу се открива много хубава гледка към най-голямата галерия в мината. За да се стигне до долу, има 13 етажа стълби и асансьор (за който имаше стабилни опашки).

Salina Turda

Разбира се избрахме стълбите, където на всеки етаж беше написано през коя година са стигнали до там при копаенето на тази галерия. А гледката настрани беше като във фантастичен филм. От стените с обратен наклон се виждаха сталактити от сол, а в средата на залата имаше дори виенско колело.

Salina Turda

Ето отблизо и самите солни сталактити, образували се на места в галериите.

Salina Turda

Когато стигнахме долу и направихме едно бързо кръгче, установихме, че това не е най-дълбоката посещаема част на мината. Надолу през една пропаст се виждаше езерце с малки лодки и островче с интересни светещи постройки в средата.

Salina Turda

Нямаше как да не се опитаме да отидем и до там. Оказа се, че това са още 13 етажа надолу по доста тесни стълби. Заради това, че бяха само едни и се използваха и в двете посоки движението по тях беше доста бавно. Когато слязохме долу, гледката към входа на галерията беше още по-фантастична.

Salina Turda

Дупката, която се вижда вдясно на долната снимка, е галерията, от която дойдохме. В средата на снимката са шахтите, които са най-високата част на около 80-100 метра височина.

Salina Turda

А лодките в езерцето плаваха покрай красивите отвесни пластове сол.

Salina Turda

Върнахме се отново в горната част, където имаше дълъг тунел, излизащ от другата страна на мината – към самия град Турда.

Salina Turda

А ето така изглеждаха стените на тунела отблизо.

Salina Turda

Около този тунел имаше и други галерии – тази беше затворена за посещения, но имаше пролука отгоре, където надписи насърчаваха да се пробва ехото, което се получава. Естествено не останахме дълго наоколо, докато другите туристи изпробваха изобретателността и силата на гласа си 🙂

Salina Turda

В съседната галерия бяха оставени няколко колички, релси и други съоръжения, които са се използвали от миньорите, когато мината е била действаща.

Salina Turda

А стените отблизо сякаш течаха солени отгоре надолу 🙂

Salina Turda

Върнахме се в голямата галерия, за да разгледаме отблизо съоръженията, от които най-атрактивно беше виенското колело. Малко странно беше на такова място да има миниголф, билярд, боулинг и спортно игрище. Може би повече исторически миньорски съоръжения щяха да са по-подходящи. Но пък колелото изглеждаше добре с хубавите лампи пуснати от тавана около него.

Salina Turda

Един поглед отдолу нагоре и към едно от 13 етажните стълбища.

Salina Turda

Поглед към същото стълбище от високо от другия край на галерията (за да придобиете малко по-добро усещане за мащаба).

Salina Turda

На тръгване успях да хвана едно хубаво покрито със сол стълбище, което със синкавата светлина на долното ниво съвсем приличаше на замръзнало.

Salina Turda

След няколко часа в царството на солта беше време да се върнем отново на повърхността. Солната мина на Турда беше едно от най-интересните места за посещение и разглеждане от това ходене из Румъния. Ако имате път натам си струва да се види, стига да нямате големи очаквания за историческото наследство останало вътре 🙂



4 Отговори на “Приказка от сол – Salina Turda, Трансилвания”

  1. Borislav Kostov каза:

    Невероятни снимки, поздравления! Предполагам всички са от статив? 🙂 А мястото вече е в безкрайния ми списък…

  2. Благодаря, мястото си е интересно за разходка и хубаво за снимане 🙂

    Снимките са от ръка 800-1600 ISO и по едно рамо от стабилизацията. Добра идея е по-скоро монопод, на много от местата като има хора е тясно за разпъване на стативи.

  3. Антон Димов каза:

    Браво Нончо! Страхотни снимки и разказ.

  4. […] на солта. Напомняше ми на посещението в Салина Турда и същевременно беше толкова […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *