София Рокс 2014
Дойде време да споделя малко лични впечатления и снимки от фестивала София Рокс 2014. Всъщност в случая съм прекалено пристрастен към The Offspring, така че другите банди останаха на по-заден план. Пиша го, за да се знае – мисля, че е по-добре отколкото да се опитвам да влизам в обяснения за банди, които не познавам (както често се случва из нашите медии).
Фестивалът беше в неделя и реших, че може да отида още следобеда, за да чуя всички групи. Това обаче се оказа не толкова добра идея – беше 30 градуса, нямаше сянка, а организаторите не бяха осигурили никаква вода за разхлаждане и поливане, каквато е нормално да има на летен фестивал. Продаваше се само вода в бутилки от половин литър за 2 лева, които даже не бяха особено охладени. На всичкото отгоре и не пускаха извън стадиона, след като един път си влязъл вътре. Така изпълненията на първите 2 групи Osssy и Alcest преминаха в борба с жегата.
Бях седнал някъде назад когато започнаха Skillet, обаче те го направиха толкова ударно и свежо, че бързо се придвижих по-наблизо. Първото ми впечатление се потвърди и бандата определено успя да вдигне поуморената от жегата публика и реално фестивалът започна от тях.
Skillet бяха интересна комбинация от модерен рок с някои класически струнни инструменти и жени зад барабаните и едната китара. Те бяха непозната за мен банда, но оставиха много добро впечатление и ще трябва да наваксвам с музиката им.
Следващата банда бяха Mando Diao, но по време на тяхното изпълнение имах далеч по-вълнуващо преживяване – среща с The Offspring. Те са първата банда, която харесах като малък и възможността за Meet&Greet дори за минутка беше просто страхотна 🙂
Върнах се в публиката към края на изпълнението на Mando Diao, но представянето им просто мина покрай ушите ми.
Преди да започнат Offspring се придвижих напред, където бяха заели места основно фенове на 30 seconds to Mars.
Мина известно време, започна да се смрачава и се чу Intro-то на албума Smash, който предстоеше да бъде изпълнен целия по случай 20 години от излизането му. The Offspring излязоха на сцената, а част привидно спокойната публика наоколо се превърна в кипяща маса. Аз лично направо не знаех къде се намирам – пеех, скачах, пазех се от случайно излитащи към мен хора от погото. По някое време дори поснимах 🙂
Песните от Smash се нижеха една след друга, без много увъртания и ефекти, на черен фон. Звукът ми се стори доста добър, обаче не мога са съм сигурен след като пеех почти през цялото време.
Групата изглеждаше в добро настроение (още от Meet&Greet срещата преди това) и се радваше на дивеещата публика. Dexter почти направи опит за летене 🙂
Когато след кратко прекъсване започнаха и песни от други албуми, зад групата се появи и логото с горящия череп, подкрепено с малко повече светлини.
Накрая бях останал без дъх – беше концерт, който чакам от години, и не можех да си сваля усмивката от лицето. Просто велико усещане!
За 30 seconds to Mars се дръпнах по-назад, за да погледам и да не се бутам при истинските фенове на групата.
Група с харизматичен фронтмен, добър контакт с публиката и много ефектно шоу. На мен обаче ми липсваше музиката, която да ме накара да харесам групата. Малко снимки и от тях (най-вече на Джаред Лето):
Погледах известно време и си тръгнах някъде по средата на 30STM, оставайки с прекрасното чувство от концерта на Офспринг 🙂
Било е супер преживяване, а снимката с Офф направо кърти. Само една забележка- няма снимка на вокала на 30стм
Как да няма, може би не ти се е заредило докрай нещо 🙂