Макове и маслодайни рози

Краят на май е времето от годината, което свързвам с 2 неща – макове и рози. А в полите на Стара Планина някъде из Розова Долина е мястото, където може да се насладиш и на двете. За съжаление времето, в което това може да стане, е не повече от седмица-две. Тази година успях да съм там в точното време и сега ще представя тази красота и на вас.

За да стигна до полето с рози, трябваше първо да премина през поле с мак…

… и малко ръж.

Който е ходил в розово поле по това време знае, че уханието се разнася далеч преди да се стигне до самите розови храсти…

… където ароматът придобива и цвят…

… и форма!

Между разцъфналите редове с рози се виждаха и розоберачи, които не са само жени с кошници, каквото е клишето.

На места маковете се смесваха с розите, а самите храсти са препочитани за кацане на някои видове птици като червеногърбата сврачка и черноглавата овесарка.

Самотните макове, преборили се с високата ръж, бяха като красиви червени островчета.

Понеже този ден бях позакъснял реших, че на другата сутрин е добра идея да посрещна изгрева на същото място.

Цветовете бяха по-топли, а аромата на рози още по-силен. Напомняше ми на детството и на баба ми, която тогава, прибирайки се от розобер, сякаш беше събрала целия аромат на полето.

В такава приятна за разхождане сутрин скоро усещаш, че трябва да си с ботуши за да не се намокриш от росата.

Но малко намокряне е нищо в сравнение с приятните моменти, като например да се върнеш обратно пак през полето с макове.

За да не ви изглежда прекалено сиво около вас след тази статия, ето за финал един плавен обезцветен преход.

Много обичам това време и място. Вие също все още имате време да го посетите Розовата Долина до началото на юни 🙂