Пролет в Холандия: мелниците на Киндердайк

Едно от най-интересните места, които бях набелязал преди да пристигнем в Холандия, беше Киндердайк (Kinderdijk). Това малко селце е приютило нещо типично холандско и същевременно част от световното културно наследство на ЮНЕСКО – система от вятърни мелници, построени през 1740 година, с цел да изпомпват водата от мястото в околните реки и да не позволят да се наводни. 

Така една сутрин пристигнахме на гарата в Ротердам, от която се открива леко футуристична гледка (това в горния ляв ъгъл е част от модерния дизайн на покрива на гарата).

Проучих, че най-лесно до мястото от Ротердам се стига с така наречените waterbus – малки корабчета, които се движат по разписание между Ротердам и Дордрехт. Те тръгваха от малък порт близо до известния мост Еразмус, където започна нашето пътуване.

Ротердам, който е бил сринат през втората световна война, има доста по-модерна архитектура от другите градове, които посетихме – различни модерни сгради и съоръжения можеха да се видят в централната част.

Не мина много време и дойде нашия воден бус, който след приятно пътуване ни отведе до нашата цел. Комбинираните дневни билети за транспорта пък ни осигуриха безплатно посещение на мелницата-музей в Киндердайк и още други възможности за отстъпки за места в и около Ротердам. За стигането до мелниците има 2 варианта: Единият – да се смени корабчето с друго, което пресича реката и те оставя на входа, а другият – да продължим една спирка повече до селцето Албласердам. Избрах втория вариант – от Албласердам по план си взехме велосипед и така можехме да разгледаме малко по-голяма част от околността. Не бяхме пробвали тандемен велосипед и се налагаше малко да свикнем – приятното време и добре направеният веломаршрут не бяха за изпускане. Скоро между къщите се видяха и няколко от мелниците. 

След малко спиране продължихме и скоро стигнахме до началото на основния туристически маршрут, който представляваше пешеходна и колоездачна пътека в средата заобиколена от двете страни от канали и мелници.

Нямаше много хора (за разлика от Койкенхоф), а местните също не ни обръщаха внимание.

Стигнахме до първите мелници, които отблизо бяха доста внушителни няколкоетажни сгради с различни постройки и градинки около тях.

А ето го и нашето превозно средство този следобед – на пост пред мелниците.

Първите водни лилии плахо подаваха листа из плитчините.

Стигнахме до мелницата-музей, която може да се разгледа отвътре. Беше доста интересно и информативно, вътре имаше текстова и гласова информация за предназначението, конструкцията и историята на мелниците. Стаите, в които са живяли хората, поддържащи системата, също бяха достъпни и малко ми напомняха за стара българска къща с дървени столове, печка на дърва, цветя…

А огромно колело бавно се въртеше и заемаше половината от приземния етаж.

Това е колелото, което всъщност служи за изпомпване на вода, задвижвано от вятърната сила. На последния етаж можеше да се разгледа конструкцията на ветрената част на мелницата, осветена в различни преливащи цветове.

На различни места в мелницата можеше да се види повече за историята и хората, с които е свързана.

Продължихме напред и скоро стигнахме до разклонение, по което имаше още няколко мелници, и почти липсваха туристи.

А въпреки не толкова добрите светлина и небе за снимки на места пейзажите бяха много идилични.

Хубаво подредената редица тук се отразяваше приятно в канала.

A oт Киндердайк ни изпрати малко по-добра светлина и конвой 🙂

Това беше един добре прекаран ден на хубаво място, на което има какво да се види и усети от духа на Холандия.