Зимна разходка на Витоша

Тази зима премина доста меко и почти без сняг. Дори, когато се разхождах в ниските части на планините, липсваше покривката, която да скрие сивото. От около седмица наблюдавах Витоша и новия сняг по високото изглеждаше много приятно:

Реших, че през уикенда ще е добре да се поразходя нагоре до снежния пояс, да си взема липсващата доза зимно и планинско усещане. Рано сутринта се качих на Златните мостове и от там тръгнах нагоре по пътеките.

В началото дори и на тази височина нямаше много сняг и скреж, времето беше приятно и слънцето се показваше през клоните.

По-нагоре снегът вече беше повече и гората изглеждаше хубаво покрита. Сутрешните лъчи, прокрадващи се през дърветата, създаваха приятно усещане.

Колкото по-нависоко се качвах, толкова снегът се увеличаваше, а дърветата вече бяха покрити със скреж.

По пътеката беше тихо и спокойно, малко хора бяха тръгнали по същите места.

Само от време на време птици, събиращи се на ята зимата, чуруликаха наоколо в търсене на храна. Не се притесняваха много и бяха приятни – като този черен синигер:

Дори по-големите птици, като тази сокерица, бяха заети с търсенето на храна и не ми обръщаха особено внимание.

Вятърът се засили, появиха се повече облаци и захладня.

Зимата напомни за себе си и беше време да слизам от планината.

Красивата зимна планина ми подейства зареждащо, но трябва и да се внимава. Малко след като слязох, Витоша се загуби в тъмни облаци, и сигурно вече времето не е било толкова приятно за разходки. Надявам се, че съм успял да предам малко приятно зимно усещане на тези, на които им липсва 🙂