Цветни портрети и шарени паметници

Мрачна и дъждовна неделя сутрин – какво по-добро време за нещо по-шарено?

Няколко дни по-рано се разбрахме със Cenestelle, за малко по-свободно портретно снимане с пънк/рок нюанси. А за място тя си беше харесала градинката около паметникa на съветската армия. Пристигнахме там рано сутринта, с идея да поснимаме, докато няма много хора. Оказа се обаче, че паметникът е осъмнал изрисуван в цветовете на знамето на Украйна. Въпреки, че това изглеждаше интересно, вероятно означаваше и че ще има повече хора, отколкото предполагахме. След като пробвахме да поснимаме наоколо и да намерим интересно място, се върнахме при рампата до паметника:

И да използваме някои от локвите, останали от дъжда предната нощ.

Като времето този ден и снимките малко по малко се отърсиха от сивотата.

За съжаление наоколо стана доста населено със журналисти, суетящи се около шарения паметник. Реших, че може да направим и ние малко снимане около него, а Сен имаше и подходящо синьо облекло, с което се вписваше. Бързо преобличане и проба за снимка на паметника ни показа, че трудно ще се преборим с фотожурналистите, които се скупчиха да снимат. Поне и аз успях да направя горе-долу това, което ми дойде като идея:

След това се насочихме отново към рампата за скейтборд – този път с по-шарен аутфит и чадър. След обработката този кадър изглежда в стила на стар комикс, но някак приятно и изчистено. Интересно сливане се получи между чадъра и фона.

И един кадър с леко променена гама, също получил се много приятно.

Като цяло беше ползотворна неделна утрин, ако не броим, че после част от снимащите отстрани бяха пуснали кадри в наши и световни медии. Неприятно беше да виждаме под снимките политически препирни и негативизъм. Просто се оказахме на точното място и време и опитахме да направим нещо с артистична, а не с политическа идея. За щастие има достатъчно други хубави и интересни кадри, за да не трябва да се оправдавам и занимавам с глупостите, родили се в чужди глави 🙂