Разходка с котки

Времето през есента не винаги е благосклонно към разходки и фотография. Еднообразна сивота беше превзела този следобед, но все пак решихме, че една разходка е добра идея. Излязохме извън селото, в което бяхме, и тръгнахме по черен път покрай няколко малки вили, между лозя и овощни градини. Бяхме спрели за малко покрай шипкови храсти, когато едно след друго при нас дойдоха три любопитни котенца.

IMG_5492_

Явно от едно котило, приближиха предпазливо, и като прецениха, че няма да им направим нищо лошо, започнаха да ни следват.

IMG_5439_

Този мъник изглеждаше като шефа на групата – приближи се последен и се държеше на повече разстояние.

IMG_5436_

IMG_5475_

Продължихме по пътя, но котенцата продължаваха да ни следват и при всяко обръщане виждахме подобна гледка:

IMG_5473_

А от време на време и задружно спираха и се умилкваха типично по котешки.

IMG_5481_

Дори тарторът се приближи достатъчно за близък портрет:

IMG_2620_

А котешката дружина започна да превзема всичко интересно, до което се докопа.

IMG_5503_

След известно време, когато тръгнахме да се връщаме, се оказа, че няма да е лесно да накараме нашите нови приятели да не ни последват. След няколко неуспешни опита да ги оставим на мястото, от което се присъединиха към нашата разходка, все пак малко по-надолу, малко по малко ги изгубихме зад завоите на черния път.  Останаха обаче приятните спомени за един хубав следобед 🙂

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.